Декларация от , Костадин Палазов, Минка Сърнешка и Илия Гатев -

...
</TD
>Декларация от , Костадин Палазов, Минка Сърнешка и Илия Гатев -
Коментари Харесай

БСП Пловдив: Не пипайте името на Дондуковата градина

Декларация от , Костадин Палазов, Минка Сърнешка и Илия Гатев - общински съветници от  ППГОС от " Българска социалистическа партия за България “ по отношение на идното разкриване на реновираната Градска градина на Пловдив:

Първата градска градина в Пловдив с представителни и публични функционалности и един от главните паркове в града е основана след Освобождението през 1878 година През 1880г. с нейното озеленяване и благоустрояване се заема известният швейцарец Люсиен Шевалас, с цел да се изпълнят главните цели и функционалностите й като първа градска градина в Пловдив с публично значение. През 1992 година градината е оповестена за монумент на парковото изкуство. От 1993 година градината е в режим на запазване на исторически зелени площи в регион " Централен “ на града.

Самата градина носи името на своя основен подстрекател, разпоредник основаването ѝ - краткотрайно изпълняващия длъжността генерал-губернатор на Санстефанска България княз ген. Дондуков-Корсаков.

Княз Александър Михайлович Дондуков­-Корсаков е съветски офицер, военачалник от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и основаването на Княжество България. По-късно е назначен за Императорски комисар в България и началник на Временното съветско ръководство, което би трябвало да провежда построяването на новата страна " Княжество България “ според член 6 и 7 на Берлинския контракт (1878 г.).

Той поддържа интензивно всенародното придвижване на българския народ срещу решенията на Берлинския конгрес. Съдейства за построяването на гимнастическите сдружения и недопускане въвеждането на османски гарнизони в Източна Румелия. Участва в работата на Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция. Несъмнен е приносът му в построяването на българското опазване на здравето, обучение, администрация, армия и други Напуска страната след преустановяване периода на Временното съветско ръководство и идването на определения български княз Александър I Батенберг.

Още в следосвобожденските години Градската градина става обичано място освен на пловдивчани, а и на редица бележити родни общественици, които по това време обитават в града, с цел да основават актуалния образ на Пловдив.

Един от най-забележителните ни създатели, пребиваващ и творящ по това време в Пловдив е поетът и публицист Иван Вазов, с чието изцяло творчество всички сме израснали, възпитавани в по-добри хора и българи. Името на Патриарха на българската литература, изпълва с благодарност всяко българско сърце. Творбите на Иван Вазов " Под игото “, " Немили, недраги “, " Аз съм българче “ и доста други, ни възпитаваха на национализъм и родолюбие. Огромна е нашата и на поколенията благодарност.

Не по-малка е признателността на българския народ и към доблестните войни и офицери спомогнали за възкръсването на Третата българска страна.

Дондуковата градина е освен парк в сърцето на града, тя е физически израз и за поколенческа признателност! Не инцидентно там са и паметниците на Вазов, капитан Александър Бураго, Захари Стоянов, а в непосредствена непосредственост, до площад " Цар Калоян “ и Паметникът на  Благодарността за спасяването на българските евреи.

Ето за какво, ние общински съветници от  ППГОС от " Българска социалистическа партия за България “ ще настояваме и отсега нататък Градската градина на Пловдив да се именува " Дондукова “ - на нейния подстрекател, според националната памет.

Без да заменяме или противопоставяме обособени исторически персони дано запазим емблематичният патриотичен пловдивски дух на благодарност, приемливост и отдадем респект всекиму, спомогнал за построяването на държавността и на духа български!

Община Пловдив и кметството на регион " Централен “ поставиха големи старания и възвърнаха блясъка на Първия публичен парк у нас след Освобождението - Градската градина, за което като жители - благодарим. Смятаме, че не е удачно този факт да се употребява за изместване на фокуса от значимите въпроси пред обществото и не е належащо той да се " украсява “ в допълнение с никому нужни преименувания.  

Нека конюнктурно не режем елементи, а да пазим нашата богата история!
Източник: plovdiv24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР